Народни танци

Веднъж, когато представях книгата си пред българчета и техните родители в Хамбург, попитах какво е нужно, за да изиграем едно хоро. Освен “ Да знаем стъпките!” , отговорите от публиката бяха: “ Гайда!” , “ Тъпан!” , “ Народни носии!” .

Българските народни танци, в съчетание с българските народни песни, отразяват традициите и обичаите на българския народ. Множество традиционни обреди се извършват чрез песни и танци. Само няколко примера са Лазаруване и Благовец (Шопската етнографска област), молебен за дъжд “ Пеперуда” (Северняшка етнографска област) и нестинарските игри (Тракийската етнографска област).

Дори и съвсем начинаещите танцьори бързо разбират, че българските народни танци от различните области на България са доста различни едни от други. Танците на родопчанина разкриват трудолюбието и уважението му към хляба. Танците на тракиеца – увереността и самочувствието му като стопанин на плодородна земя. Танците на шопа – чувството му за хумор и неспокойния му дух. Така, чрез българските народни танци, детето неусетно научава повече за бита и нравите в различните краища на България.

Освен че хранят душата и ума на българчето, българските народни танци изграждат и силно и гъвкаво тяло. Само този, който не е играл народни танци, не знае каква сила, издържливост и дисциплина изисква усъвършенстването на едно българско хоро.

Понеже хорá се вият там, където има българи,   народните танци осигуряват на българчето в чужбина общуване с деца като него. А дори и за най-добре адаптиралото се в новата среда българско дете принадлежността към българската общност е нещо специално. Там то слуша българска реч и похапва български гозби. Там то неусетно попива културата на своята далечна родина. Там то винаги е сред свои.